Един и същ спор, отново
Има спорове, които се повтарят. Различен ден, различен повод, а разговорът поема по същия път и стига до същото място. Темата може да е чиниите, парите, закъснението, тонът. Но след време усещате, че всъщност никога не е било за чиниите.
Повтарящият се конфликт почти никога не е за това, за което изглежда. Затова и повърхностното му решаване не го прекратява. Той се връща, защото същината му остава, като айсберг, под повърхността.
Защо се повтаря
Всеки често повтарящ се спор пази под себе си потребност, която не е била чута. Нуждата да се съобразят с нас, да сме сигурни, че сме важни, да усетим, че другият е на наша страна и сме екип. Когато тази потребност остане неизказана, тя си намира заместващ повод и се появява отново и отново.
Кавгата за чиниите често е кавга за „забелязваш ли ме“. Спорът за парите понякога е спор за „в безопасност ли сме“. Формата се сменя, въпросът остава същият.
Какво стои под повърхността
Под повтарящия се конфликт обикновено има стар модел: начин, по който сме се научили да търсим близост или да се пазим от нараняване. Тези модели се формират рано, привикнали сме отдавна към тях и действат, без да ги забелязваме. В спокойните моменти остават невидими и изплуват точно в напрегнатите. Точно това разглеждаме, за да разберем какво всъщност се случва между двама Ви, когато разговорът тръгне надолу. Целта е разбиране, не обвинение.
Как се променя
В терапията разглеждаме онова, което спорът обслужва, а не самия спор. Търсим потребността под повода и модела под реакцията. Когато тези две неща се извадят на повърхността, изборите се разширяват: там, където преди е имало само стария коловоз, се появява поле с повече възможности, пространство, в което може да се случи нещо друго, нещо конструктивно.
Понякога тази работа е индивидуална, понякога в група, където моделите ни излизат наяве живо, в присъствието на други хора. И в двата случая целта е една: спорът да престане да Ви управлява.